Пясък и канела (Александрина Георгиева)

Спомням си -  на гардероба на нашата/моята/вече всеобща млада писателка регистрирах онзи „трябва”-стих на Буковски за писането. Изненада нулева, разбира се, но изниква в носталгията ми именно сега, защото изригването на вдъхновението ме помете едва преди секунди. И тъй като пътят винаги ми действа интроспективно, а за ревюта ми е нужна по-неегоистична нагласа, досега безславно се въздържах от ‘sitting for hours, staring at the computer screen’. Но думите ми се върнаха, затова запретвам имагинерни ръкави и се заемам да разнищвам своето  толкова лично отношение към „Пясък и канела”, дебютната книга (пояснявам, сборник с разкази) на Алекс (да, другата съдържателка на Бардака).

Clutch – чиста рокенрол фурия

Обичаш ли гаражното, ръждиво звучене в рокенрола? Неподправеният бяс и изхрачената искреност? Представял ли си си топлата основа на блуса, подкрепена от стържещи, мазни, космически рифове?

Ако да, сигурно си усещал една дупка на липса в гърдите отвреме-навреме. Будиш се, ровиш из дисковете и търсиш точната музика – синтез от талант, айляк, неебателност и груув. Можеш да го формулираш почти точно. Но я няма. Няма я. Мамка му, няма я. Грешка, има я. Просто е една идея по-трудна за намиране.

Бийтълс (Ларш Собю Кристенсен)

Издателство Весела Люцканова

“За секунда погледът му заблужда, но после се избистри, мъдър и чист, и двамата, двамата се разбрахме без думи, и той ме притисна до себе си, докато над нас Йенсениус пееше, най-дебелият сред ангелите, “Прекрасна е земята”, и така ние си върнахме целостта, конец по конец, коледната вечер на 65-а.”

За „Бийтълс” се пише трудно. За любимите книги се пише трудно. Още повече за любимите книги, които си открил случайно. За които никога не си предполагал, че ще станат любими. Коментарът ти никога не излиза точно така, както искаш. Може би защото осъзнаваш голямата разлика между стила на техничното ревю си и езика на автора, от когото се възхищаваш. Или може би защото ти липсва способността да пресъздадеш точните нюанси на онова, което те е впечатлило. И не заради бездарност. Има някои книги, на които се доверяваш, защото първите страници не обещават нищо разтърсващо. И после изведнъж измамно рушат спечеленото доверието за скука, дрогират те със свежест и светът ти се замайва, разклаща, обръща. И ти прекрачваш линията между писател и читател и се превръщаш в герой, който не може да критикува собствения си живот.

Тази история (Алесандро Барико)

Когато пусках името му в гугъл в „търсене на български”, не очаквах да намеря изобилие от резултати. Оказа се обаче, че греша, което може само да ме радва. Естествено, информацията е хаотична и разбъркана във времето, но, хайде де – движението на сюжета по права линия без прекъсвания никога не е било прекалено интересно.

Най-лаконично: Алесандро Барико е роден през 1958 в Торино. Което към настоящата дата го прави петдесет и две годишен. Това обаче няма никакво значение.

Ужасно силно и адски близо (Джонатан Сафран Фоер)

ревю

книгата на страницата на издателство Унискорп

“Понякога чувам как костите ми се напрягат под всичките животи, които не живея.”

Добре дошли в свят, направен от колажи. Страниците на книгата ще изшумолят, ще ви примамят вътре и ще трябва да станете своята собствена Ариадна, за да последвате нишката си извън този лабиринт от измамни идеи. Ще се срещнете с представи за глътнати  микрофони, чрез които светът чува сърцата ви; тъга, която прави хората неми; метафори за животни, които си отиват и не се връщат никога повече; джобове, които съдържат целия свят; отводнителни тръби за сълзите под въглавниците на Ню Йорк; докосвания, пришити заедно.