Накратко за

Алекс за:

Не знам как се прави журналистика. Но знам какви са съставките на качественото писане:

- внимание към стила, правописа и информацията

- любов.

Първото се учи. Второто ще е основна движеща сила в публикациите ми тук. Ще можете да откриете баналните и жизненонеобходими музика и литература, изобразително изкуство, фотографии, изкуството да учиш, дори може би някои текстове за (съ)отглеждането на деца.

Новини, предполагам, ще пускаме по-рядко. Идеята е не да следим конкретни събития, колкото да заръфаме дадена тема и да я стоварим в приятен (пък и полезен) вид.

Ще си пожелая на глас (но тихо) след време тук да влизат хора, които да търсят не определени знания (за това си има уикипедия и учебници, кхъ), а хубаво прекарано време. И разговори – с и за споделени ценности.

Лили за:

Журналистиката в един модерен свят? Придвижете курсора към червения хикс горе вдясно, ако очаквате клишета от сорта на „трябва да се стремим”, „един демократичен свят”, „ценности и морал”.

Светът е голям и информация дебне отвсякъде, уви. Както Алекс вече ви уведоми, новини тук рядко ще има. По-скоро коментари, рецензии, лични впечатления, оценки, които сме компилирали оттук-оттам, но в никакъв случай присвоили. Преразказваме информацията по начина, по който сме искали да я открием.

Тук е моментът да отбележа, че си запазваме долнопробното лицемерно право да променяме мненията си с течение на годините, тъй като прекрасно осъзнаваме, че сме само на 18, че имаме да учим още много, че имаме да преживеем още повече. Както Кристофър Хитчънс казва за Оруел – „С други думи, ето някой, който никога не спира да изпитва и нагажда интелекта си”.  А щом Оруел го прави, то какво остава за обикновените хора с желания за далеч по-скромни постижения. Истината е, че качествената статия се получава тогава, когато темата наистина, ама наистина те интересува. Когато ти е толкова близо до сърцето, че конвенциите те обиждат, прекрачваш границите на сухата фактология и безличния коментар и ставаш верен на себе си.

Искаме да бъдем журналисти, но какво е журналистиката? Не можем да пишем статии, без да си изясним това. Защото за всяко призвание е нужна отправна точка. За всяко начинание са нужни основи, към които да се връщаме отново и отново. Светът на журналистиката не е лесен и ако Рори от Gilmore Girls или разните там чиклит героини все някак успяват да постигнат журналистическите си мечти, като през цялото време постяват останалите на първо място и чертаят границите на морала си, то истинският свят не е такъв. И въпреки че не съм се сблъсквала директно и до такава степен с небезиствената среда, позната под етикети като „аквариум от акули” и т.н. , то съм сигурна, че в големите журналистически организации наистина е така. Кратко въвъдение в журналистиката на издателство Оксфорд ме убеди в това. Излиза, че ако искаш да си журналист, трябва да търпиш унижения,  да вършиш работа, която е под възможностите ти, да си ниско платен, да си подчинен на „голямата машина” малък човек, да ти нямат доверие, да знаеш кога да мълчиш, да угаждаш на икономиката. Военните кореспонденти също не са това, което бяха. Дори и с литературните рецензии рискуваш. Законите за клевета могат да са убийствено строги. Излиза, че легендите май се раждат само в зората на новите открития.  И щом всичко е толкова унищожително, какъв е смисълът?

И накрая, 20 минути след времето, което съм си определила за лягане, отговорът ми идва през смях. Онзи смях, който избухва с неконтролируеми тласъци, когато вече ти е омързанало от мислене – да, може би не си струва, но, господи, колко невероятно интересна е цялата тази заблуда.

Да живее ровенето за информация, писането в малките часове и тоталната безполезност на цялата работа! Ура за въздушните кули!