Ние сме

Ние сме Алекс и Лили. Накратко, понеже надълго сме Александрина и Лилия. Обичаме Набоков, рокенрол и хипарии. Приятно ни е да те посрещнем, страннико! :Р

Запознавали сме се два пъти. Един път онлайн – първо имейлно, после скайпно, после ласт.фм-но и накрая блогово, което доведе до много коментари и ох-ахкания “Ама чудесна си! Ама обичам да те чета!”. Втория път се запознахме на рок-концерт. А защо решихме в края на краищата да пропишем и заедно, пише в “Относно”.

Алекс за Лили:

Тя е Лили. Ако има значение – осемнадесетгодишна е и пребивава някъде в Англия. Кестенява е, има чудесна иронична усмивка и едва ли някога ще спре да въздиша по Себ Бах. Обича да пробутва хубава поезия на хората. Знае цената и на думите на място, с което понякога спасява животи. Умее да мисли. Другите й качества са писането и пречупващия историята поглед. Не съм убедена дали се дължат на силното влияние на Набоков, Бийтълс и Лед Зепелин и на съвременната хипария и бунт в клепките й, но резултатът е повече от задоволителен.

Лили за Алекс

Картина Начална
Алекс е не-сама в кадър, пълнолетна от около половин година. И има морски рок хромозоми, които една клавиатура никога няма да успее да пресъздаде. По магически реалистично няма нищо по-гъсто от начина, по който целува думите, и няма нищо по-вкусно от върха на езика й, когато го пришпорва по солената кожа, родена от бургаски пясъци и крайбрежни вдъхновения.
Картина Търсеща
В която отчаяно търся Алекс, скрила се в улеите между отделните парченца пластмаса на избелелите ми клавиши, за да попита праха какво е да си толкова нежен. Чертая й рамка от прекрасна цветна странност и ето я, показва се и чаровно се обляга вътре, неуверена арогантност, „мой грях, моя душа”.
Картина Неизбежна Фактология
Купчина награди от литературни конкурси, публикации във вестници, сайтове, стипендии, предстояща първа книга. Разказвачката и публиката скандират, че светът понякога може да бъде и благоразумен.
Картина  Последна, обещавам
Натюрморт от канелено вдъхновение, което обожавам да споделям с нея, бургаски плажове, rawk ревюта и размахани юмруци, литературен талант, от онези неразбърканите, горчивите, които чак когато изгълташ докрай разбираш колко истински и неповторими са (предизвиквам ви да опитате се да преглътнете цяла лъжица канела). И разпиляни акорди, и нежна бруталност, каквато само тя може да оплете в китки и дим.
Има ли нужда да пожелавам приятно четене?